Tip:
Highlight text to annotate it
X
Downloaded From www.AllSubs.org
Мой е!
Чий е гълъбът? Мойте птици го свалиха.
Нямаш права над него! - Съгласен съм да платя.
8 анни.
Това е цената за шест!
Тогава иди си купи три за 4 анни. - По-скоро 4 рупии.
Спечели пари, като лъжесвидетелства. Помниш ли?
Никога не съм лъжесвидетелствал.
Иска гълъби значи?
Задържа гълъба само за да те ядосва. Истински негодник.
Проклет е денят, когато свидетелства срещу него.
Той прекара 12 години в затвора. Няма да ги забрави лесно.
Какво те караше да свидетелстваш срещу него?
Попитаха ме под клетва какъв човек е той...
...казах им.
Донеси ни гуави и портокали, като се връщаш. - И кукла.
Добре.
Вижте я, още си играе с кукли дори след годежа си.
Ела тук.
Как си, сестричке?
Сгодила си се без да кажеш на чичо си Дилавар?
Ела да си вземеш гълъба. Баща ти плати за него.
Почакай тук, ще се върна веднага.
Това място изглежда подходящо.
Ще я убиеш, ами парите ми?
Мислех, че имаш други планове. - Ще ти върна парите.
Може ли да предложа нещо? - Да?
Да отидем да продадем момичето в Лукноу.
Амиран я няма.
Тя играеше навън. Дилавар я извикал заради някакви гълъби.
За Бога, намери детето ми!
Детето ми! Къде е детето ми?
Навсякъде търсих.
Аллах е велик.
Ето, яж си храната.
Няма ли да ядеш?
Как ти е името? - Рамдей. А твоето?
Амиран. И теб ли са те отвлекли. - Да, от панаира.
Значи това са момичетата. - Здравейте.
Колко искате за нея? - Хиляда.
Любовникът ти виждал ли е изобщо такива пари някога?
Хиляда рупии! Искате да ме измамите!
Не се обиждайте!
Как говорите само! Изпращала съм дузини момичета в двореца.
Никога не съм плащала повече от 500.
Кажете колко. - 200.
Вижте лицето й, ръцете й.
Само 200, това е.
За 200, вземете тази.
И тя не е лоша. Малко е тъмна. И слабовата. 150 за нея.
Добре.
Мадам няма да приеме тъмно момиче.
Ще взема първото момиче. Ето, 200 рупии. Пребройте ги.
Ела, момиче.
"Кой е вързал люлката на манговото дърво?"
''Любимият ми ме люлее...''
''Люлката е вързана на манговото дърво''
''Той хвана ръката ми, прегърна ме''
"Кой е вързал люлката на манговото дърво?"
"Кой е вързал люлката на манговото дърво?"
''Сърцето ми бие бързо, изплашена съм''
''Бъди внимателен, любими''
Елате.
Това ли е момичето?
Ела тук, дете.
Колко? - Колкото и да е, ще делим.
Добре. Обещаната сума е готова. Къде е другото момиче?
Една госпожа я взе в дома си.
За колко? - 400.
И аз щях да дам толкова за красиво момиче.
И това е красиво.
Да, и тя е хубаво дете. - Каквато е, виждате я с очите си.
Донеси парите.
Хусеини, тя не е скъпа за 250 рупии, нали?
Скъпа? Не, много евтино я взехте.
Не е й толкова евтина. Но пък изглежда достатъчно невинна.
Бог знае от къде ги задигат. Нямат страх от Бога.
Аз нямам вина. Грехът ще се стовари на техните глави.
Ако не тук, ще ги продадат другаде.
Тук ще й е добре. Чували ли сте как дамите се държат с прислужниците си?
Разбира се. Онзи ден...
Чух, че дама, която видяла слугинята й да говори с нейния съпруг,...
я убила с вряла ютия.
Такива жени ще си платят в деня на Страшния съд.
Дайте ми това момиче, ще я отгледам.
Ще бъде Ваша, но аз ще се грижа за нея. - Добре.
От къде си? - Бангла. - Бангла ли?
Нима не знаеш, на Фаизабад казват също Бангла.
Как ти е името? - Амиран.
Аз съм Бисмила.
Не ми харесва това име. Ще те наричам Умрао.
Чу ли, вече ще отговаряш на Умрао.
Когато мадам ти каже 'Умрао', ти ще казваш 'Да, г-жо'.
Ела, да хапнеш.
Да, г-жо.
Какво прави баща ти? - Той е пазач.
Къде? - При гробницата на принцеса Баху.
Заспивай.
Хванете я.
Ела. Какво те е прихванало?
Не знам какво й стана.
Тя спееше и изведнъж се скокна.
Какво се опитваш да направиш?
Да избягаш ли? Къде ще отидеш?
Ще бягаш ли?! Бягай!
Тя е само дете.
Стига толкова.
Ако се опиташ да бягаш отново, ще ти счупя краката.
Няма да бяга.
Какво стана? Полудя ли?
Къде беше тръгнала? Ако беше излязла, някой щеше да те убие.
Има много разбойници навън.
Не тръгвай повече никъде. Това е твоят дом сега.
Поздрави учтиво.
Г-н Кхан ще те учи на музика. Ще учиш ли?
Той е прочут музикант. Вложи сърцето си, и цял Лукноу ще научи за теб.
Всички ще идват да те слушат как пееш. Ще те знаят и в двореца.
Да не говорим за парите и бижутата.
Може да започвате, г-н Кхан.
Вдигнете дясната си ръка.
Започваме с името на Аллах.
Сега пейте с мен.
Тук празният ум не означава липса на интелект или знание.
Този празен ум е върховно блаженство от любов, когато всичко друго изчезва.
Нито желанието остава, нито обектът на желанието.
Това ще рече, че нито обичащия, нито обичания съществуват, нито дори самата любов.
Само едно състояние на съзнанието, което поетът нарича празен ум.
А този празен ум е красотата на стиха.
Прекрасно е, сър. Понякога и на мен ми се приисква да съчинявам стихове.
Давай. Няма по-добър начин за изразяване на чувствата.
Ще ми помагате ли? - Разбира се!
Кханъм те вика. - Надявам се, че няма някакъв проблем?
Ще трябва да питаш нея.
Г-жо, викате ли ме? - Не. Кой е казал така?
Гохар Мирза.
Не съм виждала този крадец от два дни. Изпратих го да купи нещо...
Сигурно е изхарчил парите!
Кажи на този негодник да дойде при мен.
Гохар Мирза! Това беше за молитва.
Чудесно!
Умрао, приготвяш го по-добре и от леля Хусеини.
Трябва да е по-сладко.
Ти си безсрамен, да лъжеш за храна!
Това беше за олтара.
Все някой щеше да го изяде така и така.
Надявам се да умреш от холера. Умри още сега.
Покажи ми онези тежките обици.
Не са ли красиви?
Къде е огърлицата, която върви с това? - Още не е готова.
Изпрати я днес. Трябва ни след два дни. - Много добре.
Къде е украшението от Делхи? - В кутията е.
Да не го пазиш за шапката на Маулви? Донеси го, бързо.
Мадам Кханъм, шегите ви са безценни.
Краката ме убиват. Направи това, направи онова.
Такова голямо събиране, а само аз върша всичко.
Какво правиш тук?
Ти ме забрави. Аз бях гладен и реших...
Не можа ли да почакаш малко?
Защо ще чакаш, аз не съм ти законната жена...
Престани да се ядосваш за глупости.
Ето, хапни. - Не.
Хайде, заради мен, моля те.
Много си добър в изкушаването.
''Не само сърцето ми, вземи...''
Има някой там.
Още една поема? Чудесно. Прочети я.
''Не само сърцето ми, вземи и живота ми''
''Но веднъж изпълни волята ми''
Не е зле, но помни две неща.
Красотата на мисълта...
И ритъмът на думите.
Чуй поетът Мир...
''Как да опиша мекотата на устните й? Те са като розови цветове.''
Говорите за великите поети.
А тя е само начинаещ.
Какво смятате, сър?
Казваш, 'Не само сърцето ми... '
Можеш да кажеш вместо това...
Какво е сърцето? Вземи живота ми. Но веднъж изпълни волята ми.
''Какво е сърцето? Вземи живота ми''
''Какво е сърцето? Вземи живота ми''
''Но веднъж...''
''Но веднъж изпълни волята ми''
''Какво е сърцето? Вземи живота ми''
''Идвай тук отново и отново"
''Внимателно огледай този дом''
''Опознай го добре''
''Какво е сърцето? Вземи живота ми''
''Знам, че приятелите се отдалечават един от друг"
''Знам, че приятелите се отдалечават един от друг"
''Но ще приемеш ли този подарък от непозната?''
''Какво е сърцето? Вземи живота ми.''
''Ако кажеш само...''
''Ако кажеш, ще сваля небето на земята''
''Няма нищо трудно''
''Няма нищо трудно, ако веднъж се решиш''
''Какво е сърцето? Вземи живота ми''
''Но веднъж изпълни волята ми''
''Моля те, приеми''
Ето. - Ти ми го сложи.
Харесва ли ти? - Много.
Защо ти е огледалото? Образът ти е в очите ми.
За мен?
Хайде, сложи си го.
Ти ми го сложи.
Мръсник, занасяш се с моите момичета, за да се направиш на мъж.
Извадих те от калта.
Дадох ти подслон, храна, дрехи, пари, а ти...
Кълна се, никога не съм поглеждал друга преди. Умрао сама ме извика...
Опитваш се да ме лъжеш! Махай се оттук. Не искам да те видя отново!
Ако се върнеш, ще накарам да ти счупят краката. Сега изчезвай!
Добре ли си? - Да, благодарение на Бог.
Влезте, господарю.
Бисмила излязла ли е?
Така трябва да прави един ухажор, да пита още за нея.
Вземете си листа от бетел.
Знаете ли, странни са пътищата на сърцето.
Не харесвате ли Малка или Бахар?
Ами, аз...
Какво мислите за Умрао? Какво бихте казала?
Тя е на Вашите услуги.
Както уговорено ли?
Разбира се. Само пригответе парите. Ще бъде поне 5000.
5000! - Това въпрос ли е?
Ще ми трябва известно време.
Помислете си. Имам няколко предложения.
Ще се прибера в дома си.
От всяка страна бях разгромен. Името на врага ми бе изписано с моята кръв.
Ти си поет, нали?
Какво е сърцето? Вземи живота ми. Но веднъж изпълни волята ми.
Ще идваш тук отново и отново.
Внимателно огледай този дом.
Сигурен ли си, че е твоя творба?
Ако животът ми ще бъде пощаден, може ли да говоря?
Да?
Поемата принадлежи на Умрао Джаан.
Умрао Джаан? - Да.
Никога не съм чувал това име.
Да възхваляваш Умрао Джаан е като да замениш слънцето със свещ.
Тя е толкова красива, че дори приказна кралица би й завидяла.
Стиховете й поставят великите поети в краката й.
А гласът й!
Гласът й е като потрепващ пламък.
Това е тя.
''Пламъкът в тези очи''
"Хиляди са опиянени от пламъкът в тези очи"
''За тези очи има хиляди истории''
''Пламъкът на тези очи..''
''Ти не си единственият''
''Ти не си единственият, опозорен от страстта си към мен''
''В този град има хиляди луди като теб''
"Хиляди са опиянени от пламъкът в тези очи"
''Аз съм единствената, която може да налива вино с очите си''
''Макар и да има хиляди механи по света''
"Хиляди са опиянени от пламъкът в тези очи"
''Мислиш, че буря може да изплаши такъв пламък''
''Пламък, закрилян от хиляди молци''
"Хиляди са опиянени от пламъкът в тези очи"
''За тези очи има хиляди истории''
''Пламъкът на тези очи..''
Двайсет и пет.
Вижте Бисмила!
Отново 25.
Гледай те сега.
Три!
Само губя. Няма да играя повече.
Разпъни платното. Аз ще играя.
Кханъм прости ли ти?
Разбира се. Аз съм подкрепата й на тази възраст.
Сърдиш ли ми се? - Не.
Тогава си дай ръката. - Защо?
Пет златни монети.
Аванс за представление? - Господарят Султан прати 10, аз взех 5.
Кой е господарят Султан?
Онзи, който ти поради огърлицата.
Говори се, че иска да те ангажира.
И той поиска поемата, която пя вчера.
Ще му я дам, когато дойде тук.
Добре, дай му я.
Но ако я пратиш по мен, и аз ще спечеля нещичко.
Скрий тези. - Защо? Трявба да ги дам на г-жата.
Не трябва да й казваш. И аз няма.
Отивам да се видя с Кханъм.
Влезте, моля.
Рядко посещавам бордеи.
Ние не сме толкова лоши хора.
Дойдох единствено заради теб.
Знам, че го казвате само за мое удоволствие.
Не. Още не съм се отърсил от магията, която направи онази вечер.
Чувствах че, като че ли пееш само на мен.
За кого другиго? Кой друг разбира от музика и поезия като вас?
Бях толкова погълнат от изпълнението, че забравих да аплодирам.
Няма по-велико признание от това.
Поемата е написана от теб? - Не е нищо, просто безсмислица.
Толкова красива поема, не я наричай безсмислица.
И вие пишете поезия.
Поезията е отвъд човека. Понякога насаме може да изтананикам нещо.
Тук сме сами, кажете нещо.
Пред теб съм ням.
О, хайде.
При едно условие. - Приемам.
Да ми дадеш копие от онази поема.
Това ли било.
Не ме измъчвайте, нека чуя.
Само няколко реда.
''От всяка страна бях разгромен. Името на врага ми бе изписано с моята кръв.''
''Защо думите за нея, не могат да ме възрадват днес?''
''Защо думите за нея, не могат да ме възрадват днес?''
''Защо името й натъжава сърцето ми днес?''
Прекрасно!
Какво е това?
Тези редове не заслужават само една, а всичките ми поеми.
Засрамяваш ме.
Аз и поемите ми сме засрамени. Не сме достойни за вас.
''Защо думите за нея, не могат да ме възрадват днес?''
''Защо името й натъжава сърцето ми днес?''
Колко красиво.
Написах го за поетическа среща във Фаизабад.
Фаизабад?
Да, там е домът на баба ми.
Вие сте от Фаизабад? - Да. Била ли си там?
Няма значение. Не помня нищо вече.
Ако нищо не помниш, защо очите ти са мокри?
Очите ми понякога сълзят... Понякога светлината ги дразни.
Ако мога да помогна с нещо...
Господарю, не го приемайте толкова насериозно.
Вземете си листо от бетел.
Виж, Бисмила.
Не са ли красиви.
Мъжът, седнал при Умрао...
Това е бордей, тук идват най-различни хора. Защо?
Моля елате насам.
Честта ми е във Ваши ръце.
Султан не трябва да разбира, че идвам тук.
Господинът? Какво говорите? Какво общо имате с него?
Султан е мой син.
С майка му сме разделени, но...
Бъдете спокоен, господарю.
Донесох това за Умрао, но вие го задръжте.
Само за месец ме влуди. Нямам покой, ако не те видя.
Какво мога да кажа?
Защо?
Когато си тук, нищо не помня. Но исках да кажа нещо.
Знам какво искаше да кажеш.
Аз, ти и тази самота.
Чуй, съчиних песен за теб. - Не сега.
Моля те, чуй.
Слушам, коса като облаци, очи като гълъбици...
...устни като розови цветове, шия като от порцелан.
Това е твоя поема.
Няма да ти говоря. Толкова ли са лоши моите?
Добре, не се сърди. Слушам.
Хайде, пей, защо спря? Аз не съм външен.
Кой сте вие? - Дойдох да те послушам.
Пей.
Какво има, Умрао?
- Г-н Кхан, моля елате оттук. - Защо?
Искам да кажа нещо. - Кажете го оттам.
Няма да стана оттук. - Натрапвате ни се?
Какво натрапвам? Бордеите са отворени за всички.
Никой негодник няма специални права.
Койго дава пари, получава момичето.
Аз съм готов да платя.
Елате в друг ден.
Млъкни, жено. Казах, че няма да помръдна оттук.
Дете, ела насам.
Моля, пуснете ръката й.
Никой сводник няма да ме накара да я пусна.
Мерете си приказките. Може би, не знаете как се държат почтените хора.
Ти си бил с много почтени хора. Направи, каквото можеш.
Ако не беше честта на фамилията ми, бих ви научил урок.
Ходиш по курви, а те е страх от майка ти?
Извикайте Мака Паси.
Не се осланяй на прислужници. Виждаш ли този меч?
Това не е бойна площадка. Ако искаш да се бием, излез навън.
Момченце, да те цунка човек.
Ако се биеш с истински мъж, ще загазиш и майка ти ще плаче.
Отивайте си у дома, сър. Аз ще се оправя.
Няма да си тръгна. - Ще ви излезе лощо име. Вървете си.
Вървете или ще ви съдят за убийство.
Казах, че няма да си тръгна.
Още е жив. - Такива негодници не умират лесно.
Моля ви. Вървете си оттук.
Вдигни го и го изхвърли в канавката. После ще видим.
''Тя скърби седнала, с разпуснати коси...''
''Моите желания се присъединиха към скръбтта.''
Не дразни момичето. Не е добре.
Тя не е болна, просто линее по господаря Султан.
А той крие главата си в скута на майка си.
Знам, че няма истинска любов в наши дни.
Бог да ми помогне, но в наши дни имаше влюбени.
Или притежаваш някой, или го правиш свой.
Вземи нашия г-н Маулви. Беше дошъл да ми покаже сватбения си костюм.
Взех ръката му и го накарах да седне. 40 години по-късно, той е още тук.
Ако искаш, ще ти намеря любим от онези дни...
Плешив, беззъб, но още е господар на 40 села.
Той е господарят Джафар.
Занеси му писмо. - На кого? На господаря Джафар ли?
Не, на него.
''Да ме обичаш или не, е твоя воля''
''Но за мен, да не те обичам, е отвъд силите ми.''
Моля те, отнеси този отговор.
Писмото ти отново разпали огъня, който беше погребан.
Дадох дума, че никога няма да се върна в твоя дом.
Моят приятел г-н Банна живее в Навабгандж.
Ела там тази вечер, ако имаш време.
Господарят ще се забави малко. Дамата ви вика.
Кой, съпругата на Банна?
Да, мадам.
Мъжът ми отиде от сутринта у господаря Султан.
Мисля, че майка му не е добре.
Мадам, кой е това?
Какво те интересува? - Като, че не знам...
Всички я знаят. - Тогава защо питате?
Теб кой те пита? Аз питах нашата господарка.
Как бих посмяла да се обърна към теб, нали си от висшето общество.
Ако искаш да си показваш грубостта, иди при възрастната господарка.
Да, права сте, с нея тук, няма нужда от мен.
Ще се махнеш ли, преди да те ударя? - Оставете я, тя просто се държи глупаво.
Млъкни, уличнице, или ще те удуша.
Гадна, долна...
Оставете я, стара е.
Какво има?
Биха ме заради тази уличница. - И пак смееш!
Защо си я дразнила?
Кълна се, нищо не съм казала. - Целият свят й е крив днес.
Такива грубости наговори.
Ударила си я за нищо, дете. Заради тази лека жена...
Затова казвах, че не можеш да се доверяваш на уличници.
Дори от сянката им трябва да се пазиш.
Ако искаш да се срещнем, ела в моя дом.
Знаеш, че не мога да дойда там.
А аз не мога да идвам тук.
Влезте, Панна Мал. Тръгнахте си за два дни, а ви нямаше петнайсет.
Не сте ли чули? - Какво?
Разорен съм. Къщата ми беше ограбена. Изгубих богатства от поколения.
Каква е загубата?
Няма нищо оставено. Бижутата бяха на стойност 200 000.
Моите бижута откраднати ли са? - За Бога, не. Бяха в магазина.
Слава Богу. Толкова много кражби има в града в наши дни.
Вашата е третата подред.
Шефът на полицията не знае какво да прави.
Разпитали са известните крадци от града. Отричат каквото и да било.
Чух, че е другоземец, престъпникът Фаиз Али.
Една жена иска да се срещне с Вас.
Приеми я.
Завесите.
Момичета, заведете го в покоите си.
Аз, с тях, в покоите им... Какъв късмет!
Откъде сте?
Надявам се, че няма никой тук.
Никой. Само аз, Вие и те.
Аз съм Факрунниса. - Майката на Чаббан.
Вие сте майката на Бисмила? - Да. Продължавайте.
Чаббан е единственият ми син, отгледан с много любов.
Сгоден е за братовчедка си, но отказва да се ожени за нея.
Чичо му се отказа от него, заради това.
Помогнете ми. Накарайте Чаббан да се съгласи на брака.
Дъщеря ви си има дом за цял живот. Ще ви дам повече, отколкото Чаббан й е дал.
Спасете дома ми от разруха.
Аз съм Ви слуга. Ако Бог рече, ще е както искате.
Но Чаббан не трябва да разбира за това.
Нямаше нужда от това. Ние сме ви слуги.
Сега ще моля да ме извините. - Бог да е с Вас.
Как сте? - Добре, слава Богу.
Молим се за добруването Ви.
Колкото и да сме добре, все пак разчитаме на Вашата закрила.
Този път имам молба, ако разрешите...
Заповядайте.
Донесоха този шал за продан. Търговецът иска 2000.
Аз мисля, че не е прекалено скъп за 1700 или 1800.
Ако сте така добър, ще нося шал на моята възраст.
Ти стой настрана.
Ти му искаш толкова много неща. Нека аз поискам нещо днес.
Господарю, да не си глътнахте езика? Кажете нещо.
Ако не 'да', поне 'не'.
Без значение е шалът.
Може би не знаете за положението ми.
Нищо лошо, надявам се.
Повече не мога да откликвам на молбите ви.
Ние сме толкова бедни, а богати хора като вас нямат пари за дребни неща.
Истина е.
Ако не можете повече, защо ни посещавате?
Много добре знаете, че куртизанката е приятелка на богатия човек.
Учтивостта няма да ни нахрани.
Това е ваш дом, идвайте, когато решите. Но мислете за честта си.
Наистина сгреших. Никога повече няма да дойда.
Ядосан си. Няма да те пусна.
Искаш майка ти да ме oбиди още веднъж?
''Очите събудиха толкова много бури. Ала корабът на мечтите не потъва.''
''Не виждам надежда да те видя отново. Да те имам отново.''
Какво пишвш? Любовно писмо за Султан?
Нищо друго ли не мога да пиша?
Не можеш дори да мислиш за друго. Ти си напълно отдадена на Султан.
Страх ме е, че ще застанеш пред вратата му един ден.
Много си весела. Превъзмогна ли вече мъката по Чаббан?
Не говори за него. Когато чуя името му, мразя света.
Особено мама. - Какво е направила тя?
Тя е виновна за смъртта на Чаббан.
Ако не го беше подразнила, нямаше да умре.
Бисмила, напълно си се променила.
Преди казваше, че една куртизанка, е уважавана само в дома си.
Че навън е нищо. А сега.
След Чаббан, нищо не ме радва.
Чувствам, че ако намеря някого, просто никога няма да пусна ръката му.
Странна си. А си против моето поведение.
Не сравнявай Султан с Чаббан.
Чаббан беше готов да даде живота си. А Султан дори не се осмелява да се срещнете.
Той иска. Аз не му позволявам.
Така казваш ти. Ще те питам, когато те предаде.
Заради теб, си скъсах и краката и езика.
О, Боже! Какво съм направила?
Не ти, аз. Краката ме болят, от ходене до дома на Султан и обратно.
Той се грижеше за болната си майка.
Когато най-после го видях, езикът ми се претърка от говорене за твоята страст.
''Какво не е сторило това сърце, от любов към теб''
Какво каза той?
Какво би могъл да каже?
Като споменах тази зелена фея... А и моето описание...
Започна да се моли '' Уреди ми среща с Умрао някак''
Никога няма да отида в дома на г-н Банне.
Той ще дойде да те види в Мусабагх.
Мусабагх? Но това е извън града. Кханъм няма да ме пусне толкова далеч.
Само за пет рупии. Ще уредя всичко.
Ще ги дам. Кажи ми.
Кханъм сама ще те заведе.
Почакай и ще видиш.
Шафранът?
О, Боже, забравих! - Какво ще сложим на пилето тогава?
Това е заради него. Бетелът му, тютюнът, наргилето му...
Каретата още чака. Ще го донеса. - Недей, ще се забавиш цял ден.
Като че никога не е ял. Махни се оттам.
Побързай. - Готово е.
Не те бях виждала толкова дни. Притеснявах се, мислех.
''Когато животът ме доведе при теб''
''Когато животът ме доведе при теб''
''...тази земя изглежда по-красива от луната''
''...тази земя изглежда по-красива от луната''
''Ухание на пурпурни цветя изпълва сърцето ми''
''Ухание на пурпурни цветя изпълва сърцето ми''
''Когато вечерта дойде, гласът ти ме вика''
''Когато вечерта дойде, гласът ти ме вика''
''Тази земя изглежда по-красива от луната''
''Мисълта за теб като шепот''
''Мисълта за теб като шепот''
''...ме буди през нощта''
''...ме буди през нощта''
''Тази земя изглежда по-красива от луната''
''Защо всяка среща трябва да завършва с раздяла?''
''Защо всяка среща трябва да завършва с раздяла?''
''Тази мисъл ме оставя без покой''
''Тази мисъл ме оставя без покой''
''Земята изглежда по-красива от луната''
''...когато животът ме доведе при теб''
Умрао е луда по Султан.
А аз си нямам никого.
Значи искаш да говорим за любов?
За какво друго, когато сме сами?
Значи това било.
Разбойници отвлякоха Бисмила!
Ако бяхме открили трупа й, щяхме да се наплачем и да се успокоим.
Господарят чака отвън. Какво? Дошъл е тук?
Помогнете ми.
Дойдох тук, тъй като племенницата ми вече е на възраст за женене.
Както знаеш, тя е сгодена за Султан от детсвото им.
Бих искал бракът да се осъществи възможно по-скоро.
Но аз ти казах, че съм против този брак.
Беше уреден, преди да се разведем.
Бог знае, какви мъки ми причиняваш.
Учудена съм, че ме търсиш след 15 години.
Поне попитай Султан за мнението му.
Да питам Султан? Та кой знае по-добре от мен, кое е най-добро за него?
Колко мъки съм изтърпяла, за да го отгледам добре.
И не съм взела и стотинка от теб за това.
Но аз искам този брак за доброто на Султан.
Може би не знаеш, че Султан е тръгнал по лош път.
Ходи при куртизанки.
Как смееш да обиждаш детето ми! Откога се тревожиш за доброто му?
Къде беше до сега? По-скоро кажи, че искаш да омъжиш племенницата си.
Погледни се.
Разруши дома ни заради онази проклета Кханъм.
И дори сега я посещаваш.
Посещаването на куртизанки е аристократична традиция.
Традиция за бащата, да. А за сина, е тръгване по лош път.
Чудесно!
Предпочитам да ходи при куртизанки, отколкото да вземе племенницата ти.
Няма смисъл да споря с теб.
Султан е единственият ми син. Аз ще реша за брака му.
Ще уредя сватбата, да видим какво ще направиш.
Знам, че синът ми не би ме наранил. Не би направил и крачка против мен.
Не ме притеснявай в моето състояние. За Бога, върви си.
Ако можех да намеря добро момиче, щях да уредя брака на Султан на часа.
Да видим тогава какво ще направи господаря. Нищо не би могъл да стори.
Султан няма да се ожени против волята ми.
Дете, ела и седни при мен.
Много закъсня.
Откакто Бисмила изчезна. Кханъм не ме пуска никъде сама.
Беше много трудно да се измъкна.
Изглеждаш притеснен.
Може би не съм достойна да чуя проблемите ти.
Проблемите ми не могат да бъдат изказани.
Кажи нещо. Ще ти олекне на сърцето.
Какво мога да кажа...
Дори сега не те разбирам. Понякога чувствам, че нищо не ни дели.
Друг път, сърцето ти изглежда затворено за мен.
Защо мислиш така? Никога не съм те смятал за чужда.
Тогава защо криеш от мен?
Татко никога не ни е виждал. А сега иска да се оженя за племенницата му.
Защо не го направиш?
За теб, ще понеса и това.
Майка ми е категорично против. Не иска да имам нищо общо с тях.
Не знам какво да правя.
Прави каквото майка ти каже. Правото й над теб е по-голямо.
Във всеки случай, имаш моите най-добри пожелания.
Майка ми може да не хареса и това.
Ей, чуйте.
Хубаво пееш. - Кой сте Вие?
Иска да се запознае с теб. Говорил е с Кханъм.
Виждал съм те преди месеци, минавайки наблизо.
Веднъж мислих да дойда тук, но така и не го направих.
А после домът беше затворен за ''Мохурум''.
Аз също се прибрах у дома по работа.
Не спирах да мисля за теб.
Представях си те, чудех се какъв би бил гласа ти.
Мислиш за нещо? - Не.
Добре, не е нужно да ми казваш.
Ето, подарък.
Задръж го.
Но това е диамант! За мен?
Не ти ли харесва?
Харесва ми, но... той много ли те обича?
Кой би повярвал на такава любов? - Вярата се превръща в любов.
Виж мен. Вярата в Хусеини ме задържа тук целия ми живот.
Ти си различен.
Не, дете, същото е.
Или направи някого свой или принадлежи на някого.
Опитах.
Опитай отново.
Мястото ти не е в бордей. Целият свят е твой.
Пиеш ли?
Не.
Добре. Отивам в селото си за няколко дни.
Къде? - Фарукхабад.
Искаш ли да дойдеш с мен?
Кханъм не би ме пуснала извън Лукноу с който и да било.
Аз не съм който и да било. Аз съм земевладелец.
Ще платя предварително издръжка за два месеца.
Ще попитам Кханъм, господарю.
Господар?! Кой, аз?
Ами как иначе да Ви наричам?
Наричай ме господар. Харесва ми.
Дойдох да те поканя. Утре е сватбата ми.
Бог да те благослови. Да е жива и здрава булката.
Какви хубави са тези дрехи!
О, какви са обожателите сега!
Аз също скъсах нечии сватбените дрехи някога, ето виж...
Кой беше онзи човек?
Ако искаш, ще го доведа тук с вързани ръце и крака.
Защо ще плачеш за него? Всички са такива.
Перчат се по площада, но се плашат и от мишка.
Англичаните направиха глупавият ни крал безполезен.
Тези лордчета тънат в лукс.
Казвам ти, скоро англичаните ще се намесят.
Тогава цялата аристокрация ще изчезне.
Какво има?
Главата ме боли. - Да ти направя ли масаж?
Ела с мен. На свеж въздух никога няма да те боли глава.
Не мога да те отведа против волята ти.
Ако беше някоя друга жена...
Не знам за кой се мисли.
Месеци? Не се съгласяй, дори да предложи пари за две години.
Виж му лицето! Мисли си, че всяка жена му е държанка!
Като дойде отново, хвърли му 150 рупии и му кажи да изчезва.
Онзи ден ме нарече 'стара жена'.
Ето 500 рупии.
Аванс за представление на Умрао от раото на Ситапур.
Няма да отида. Върнете парите. - Кханъм никога не прави така.
Имам главоболие. - До вечерта ще ти мине.
Кога е представлението? - Утре.
Няма да отида в Ситапур.
Не говори така. Кханъм ще се обиди.
Интересува ви само танцът.
Ти също получаваш нещо от това.
За Бога, оставете ме на мира.
Какво ти става? Дори не искаше виждаш с онзи мъж.
А сега си готова да отидеш с него във Фарукхабад.
Не ти позволихме и не искаш да танцуваш... главата те боляла.
Насилвате ме. - Кой те насилва вече?
Ако лъвът обичаше агнето, щеше да гладува. Трябва да танцуваш.
Ще дойда с теб.
Така ли?
Да, независимо дали ще ме пуснат или не, ще дойда.
Тайно?
Без значение, отведи ме. Това място ме задушава.
Главата ти по-добре ли е? - Да. Колко далече е Канпур?
Измори ли се.
За първи път яздя кон. - Хайде, да си починем за малко.
Не вярвах, че ще дойдеш с мен.
Беше ми трудно вече да живея в Лукноу.
Не знам защо сърцето ми ме накара да дойда с теб.
Знаеш ли кой съм? - Какво значение има сега?
Почакай тук. Ще донеса вода.
Фаиз Али, престъпникът!
Конят му! - Трябва да е наблизо.
Виж там.
Какъв ти беше Фаиз Али?
Какво общо имаше с него? - Нищо.
Отвлече ли те?
Не.
Беше с него по своя воля? - Тя е държанката му.
Знаеше ли, че е разбойник?
Не.
От Лукноу ли си? - Да.
Как се казваш?
Фаиз Али ли беше? - Да.
Това същата Умрао, за която разказваше ли е? - Да.
Как е майка? Кога тръгна от Лукноу?
Защо не седнеш?
В Лукноу всички мислят, че...
Мислих да пиша на няколко пъти.
Но ме беше страх от майка. Ще дойде веднага и ще ме отведе.
Раджата добър човек ли е? - Много.
Бандитите щяха да ме убият същия онзи ден.
Раджата - Бог да го благослови - ги залови. С него съм оттогава.
Щастлива ли си? Живея като кралица.
Къде отиваше с Фаиз Али? - Канпур.
Къде ще отидеш сега? Обратно в Лукноу?
Ако знаех, нямаше да се двоумя.
Все пак...
Може ли да ме изпратят до Канпур?
''Всеки път, щом се срещна с живота, той ми е като непознат''
''Защо животът си променя цветовете всеки ден?''
''Защо животът си променя цветовете всеки ден?''
Вечерите станаха по цветни откакто тя дойде в Канпур.
Чуйте, приятели.
И ти чуй, Умрао Джан.
Вчера минах покрай едно място.
Имаше голяма тълпа и пееха песен.
Заслушах се и текста беше на Умрао Джан.
Тук ли живее певицата от Лукноу?
Да. Качете се горе.
Ти ли си Умрао Джан? - Да, г-жо.
Господарката ни те вика. Утре е рожденият ден на сина й.
Иска да пееш на празненството.
Откъде ме знае?
Тя също е от Лукноу.
И Вие сте от Лукноу.
Как разбра? - По характерния говор.
Вземи това, останалото ще бъде уговорено после.
Ще ги взема, за да не обидя дамата.
Добре, ще тръгвам.
Струва ми се, че сме се срещали преди.
Странно. И аз щях да кажа това.
Ти... Амиран ли си?
Вие сте...
Позна ли ме? Аз съм Рамдей.
''След като се разделям с теб, кого ще срещна сега?''
''Виж с какви цветове ми се представя животът?''
''Виж с какви цветове ми се представя животът?''
Амиран, ако те бяха избрали вместо мен!
Щеше да отидеш в бордея, а аз в това имение.
Къде е съпругът ти?
Отиде в Калкута. Ще се върне утре.
Сега ми разкажи за теб.
Ами... Събрали сме се по щастлив повод, нека си говорим приятни неща.
Ето един стих.
''Каква благословия ми донесе ходът на времето''
''Тази земя ми изглежда по-красива от луната''
''Тази земя ми изглежда по-красива от луната''
Забравих. Господарю, това е Умрао Джан.
Каретата на Умрао Джан е готова.
Тръгвате ли си? - Да, моля да ме извините.
Ами ако откажем?
''Не открих това, което търсих''
''Не открих това, което търсих''
''Но така опознах света''
''Теб, когото търсих..''
''Аз не те засрамих, а сама потънах в разкаяния''
''Така запазих любовта си чиста''
''Така запазих любовта си чиста''
''Теб, когото търсих...''
''Не помня, кога те открих и кога загубих...''
''Живот, съзрях те само в сънищата си''
''Живот, съзрях те само в сънищата си''
''Теб, когото търсих...''
''Какво бих могла да ти кажа за мен?''
''Дългият път на живота, пребродих сама''
''Дългият път на живота, пребродих сама''
''Не открих това, което търсих''
''Но така опознах света''
''Теб, когото търсих...''
Дете мое!
Колко си жестока? Не обичаш ли никого вече?
Твоят г-н Маулви толкова страда, мисли за теб постоянно.
Как е Кханъм?
Загубата на дъщеря й почти я уби. Твоята загуба я довърши.
Дойдохме да те върнем.
Умрао, къде беше?
Изглеждате здрава. - Защо да съм болна?
Леля Хусеини каза, че...
Какво друго можех да кажа? Нямаше да се съгласи да дойде лесно.
Ние я отгледахме, а сега, когато печели, се отделя от нас.
Гълъбицата снася яйцата, а враната ги яде.
Значи за това дойдохме да ме вземете? - Хусеини, много си остаряла.
Идва си у дома след месеци, а ти й говориш глупости.
Не го приемай толкова навътре. Тя приказва всякакви чудесии.
Не, няма да остана в Лукноу.
Остани до 'Мухарам'. После иди, където искаш.
Ела при мен, детето ми.
Иди си в стаята и си почини.
Няма да остане тук.
Кобилката започна да скача. - Значи ще я затворим отново.
Благословена да си, дете. Бог да ти даде даровете на мъдростта.
Зле ли ти е?
Да ти направя ли масаж на главата? - Остави ме, нямам главоболие.
Дори да нямаш...
Какъв е този внезапен порив на любов? Парите ли не ти стигат?
Защо говориш такива непоетични неща?
За истински влюбеният, мила дума от любимата е достатъчна.
Какво ще стане с мен, когато си тръгнеш?
Същото, както преди.
''Тя чу моите ридания, но дори не попита''
''Чий е този плач, който чувам?''
Старата няма да те пусне толкова лесно.
Дори да си тръгнеш, ще те намери.
Има само един начин.
Омъжи се за някого.
Предлагаш ли ми?
Наистина. Ще спечелиш...
...ако се омъжиш за мен. Хватката на Кханъм ще отслабне.
А след сватбата? Аз ще печеля, а ти ще ядеш.
Не искам да отида от трън, та на глог.
Името Ви Умрао Джан ли е?
Да.
Идвам от съда. Според това, Гохар Мирза твърди,...
...че законната му съпруга, Умрао Джан...
...иска да живее с друг мъж, без да са се развели.
Излушването е на 18-ти. Трябва да присъствате.
Показанията Ви ще се записват. Ето призовката.
Това е копие от брачното ни свидетелство.
Освен леля и Кханъм имаше още 15 свидетели на сватбата.
Заради упорството ти трябваше да похарча много. Но бях длъжен да го направя.
Това е лъжа. Лъжа е!
Кълна се, Умрао, не съм виновен.
Всъщност и Кханъм не е виновна.
На тази възраст, какво друго да направи?
Да чака новото момиче да порасне?
Съдбата ни е виновна.
Не съдба - прокоба.
Не можеш ли да оттеглиш делото?
Човек, живял от остатъците на Кханъм, не би посмял.
Иди в Канпур. Домът ми е празен.
Какво ще ям?
Проклетият Гохан Мирза. Трябваше да изчезне в такова време.
Британците са зад всеки ъгъл.
Бог да ни е на помощ.
Ще разбият портата. Бягайте, през оградата.
Това е Фаизабад. Керванът за Бенарас ще тръгне сутринта.
Ще трябва да пренощуваме тук. - В тази пустош?
Нямаме избор.
Проклет късмет!
''То няма лице''
''То няма и име''
''Защо чакам нещо подобно?''
Във Фаизабад поезията ти е по-прочута дори от пеенето ти.
Покана за представление е добре дошла.
Поезията не може да ме изхрани.
Направи представление в нашия дом.
''Какво е това място, приятели?''
''Какво е това място, приятели?''
''Къде се намира?''
''Къде се намира?''
''Където чак до хоризонта има само пясъчни бури?''
''Какво е това място, приятели?''
''До какъв обрат...''
''...ме доведе животът?''
''Където нямам власт над тъгата, нито над радостта''
''Какво е това място, приятели?''
''Къде се намира?''
''Къде се намира?''
''Животът иска равносметка за изминалите дни''
''Какво да каже сърцето ми? Пълно е с разкаяние.''
''Какво е това място, приятели?''
''Къде се намира?''
''Къде се намира?''
''Кой ме вика зад завесите?''
''Някой чака ли ме все още? Тъгата е толкова тежка...''
''Какво е това място, приятели?''
''Къде се намира?''
''Къде се намира?''
''Където чак до хоризонта има само пясъчни бури?''
''Какво е това място, приятели...''
Ти ли си тази от Лукноу? - Да.
Какво е името ти? - Какво значение има?
Като куртизанка ли си родена?
Не, бях принудена от съдбата.
Кажи ми нещо за себе си. Коя си ти?
Как да кажа коя съм?
Къде е истинският ти дом?
Той е точно тук, където съм сега.
Ти... ти... Амиран ли си?
Къде беше, скъпата ми?
Къде са татко и брат ми? - Баща ти умря преди години.
Скъпата ми! Къде беше?
Напусна майчиният си свят и в какъв свят отиде?
Не, майко, това не е Амиран. Това е Умрао Джан, прочутата куртизанка.
Братко!
Голяма чест донесе на семейството...
Мислихме те за мъртва.
Но ти си още жива. Трябвало е да се удавиш.
По-добре ще е да си тръгнеш.
Детето ми!
превод: lynx
Downloaded From www.AllSubs.org